Archive for the ‘Поезия’ Category

Миг

Постой така. В очите ти живеят
открехнатите бездни на нощта.
В очите ти съзвездията греят
и сливат се мигът и вечността.

Постой така, задъхана и топла!
Светът е в нас като заченат плод.
И радостта несещана е вопъл,
животът – сладка смърт, смъртта – живот.

Постой така, отдадена и властна!
Светът е в нас – дълбок, не писан стих.
О, толкова е странно и прекрасно,
че в Бога-господа повярвал бих.

Но няма Бог – незнайна безконечност
потапя всичко в безконечен мрак.
И тоя миг, бездънен като вечност,
и вечност да е, ще отмине пак.

И ние с тебе също ще отминем.
Като далечни утринни мъгли
ще се стопим под небесата сини
и все едно, че тук не сме били.

/Добри Жотев/

Бягство

Когато вече ти не съществуваш,
когато си привидно изгорял
в душата ми – от болка и преструване,
когато си и глух, и ням
за поривите на сърцето биещo
в изпепеляващата самота,
след болката и след обидите
вървя към теб – безгрешна и добра…
Вървя.
И погледи, свистящи от омраза,
издъхват от една искра,
лежаща на паветата – подпалена,
потъпкана от моите крака.
Вървя…
Навлякла друго име,
други мисли -
от обич, от омраза ли скована,
дори самата аз не знам.
Разискря се в душата ми пожарът
със толкова неистов плам…
Вървя…
И болката -
пия на дози -
малки чашки кафе.
Погледът ми е бодил на роза -
хем тъмнее, хем боде…
И пак вървя.
За къде… не зная.
Вървя, убивам и самата мра…
Аз всъщност винаги съм бягала
от принудителната самота.

/Петя Хантова/

Превъплъщение

По неравен път днес съм поела -
стискам здраво юздата на времето.
Аз съм новата Рея-Кибела
и люлея се бясно на стремето.
Тръпне нейното тяло във моето,
а ръцете ми – сякаш са нейните.
И пияна от грешки, завоите
правят пътя ми прав ненадейно.
Аз съм нощна богиня, която
търси с пръсти парлива наслада.
Моят поглед със орлово ято
търси мъст и не се предава.
Тъмна смърт във косите си вплела,
аз заставам пред теб мълчаливо…
Аз съм твоята Рея-Кибела
и ще бъда от смърт по-горчива.

/Петя Хантова/

***

По брега на сълзите
пак крача…
И боли ме -
от тишината,
от самотата,
отекваща в стъпките…
И от здрача…
По брега на сълзите -
на ръба на мечтите -
равновесие търся.
Между болката
и безразличието,
между славата
и безличието…
По брега на сълзите
аз крача…
Вече не плача!

/Петя Хантова/

Архив
Последни коментари