Archive for the ‘Лични’ Category

Един женски ден

Уговорката. По(д)канена от приятелка, отидох в офиса на известен козметичен бранд за дермоанализ. Беше ми интересно да разбера на какво дередже е кожата ми с оглед преклонната възраст и продължителния ми стаж в кърменето. Бонусът “безплатно гримиране”, беше също добра зарибявка, така че с чиста съвест се поддадох.

Отидох в уречения час и сварих на едно място няколко десетки женки, които си хортуваха приятно и сегиз-тогиз се мажеха с някое кремче или се пръскаха взаимно с някой нов парфюм, кимайки одобрително.

На мен ми дай да темерутствам. Темерутствам си направо чудесно. Отделно – не съм никакъв фен на козметичната индустрия и на типично женските зарибявки… Чак да се зачуди човек какво точно съм си мислела пристъпвайки офисния праг. Само че в този ден, в уречения час – при тази гледка, в това женско царство, сякаш си отидох точно на мястото.

Дермоанализът. Беше кратък и наполовина оптимистичен. Кожата ми е с добра еластичност и с чудесно овлажняване, но пък омазняването и е равно на 0 (нула, zero, null, sıfır). Е, как да се зарадва човек на откритието, че кожата му практически не се храни? Хубавото в случая е, че компютърът съвсем услужливо ти изплюва листче с картинка на подходящите за теб продукти. Листчето бе разгледано, обсъдено, сгънато на четири и поставено в малкото джобче на дамската ми чанта. Продуктите – грижливо сортирани в wishlist-a ми с “неща-за-които-все-някога-ще-се-навия-да-дам-пари”.

Лекцията. Насред цялата козметична идилия една приятна госпожа наддаде глас подканвайки за започващата лекция, въвеждаща желаещите в дебрите на мрежовия маркетинг. Присъединих се. Лекцията няма да я преразказвам – едно, че ме мързи и второ – нека се чудят потенциалните бъдещи консултанти. И друг път съм присъствала на такива мероприятия и ми беше ясно накъде ще духа вятъра. Затова леко скептично и незабележимо, се съсредоточих да наблюдавам лекторите и присъстващите за евентуални интересни реакции. Общо взето си мина както трябва – имаше щипка закачки, няколко лъжчки шеги и шепа аплаузи в ключовите моменти. И въпреки че ми се разкриваше един чудесен свят, накрая малко се поуморих. За радост, точно тогава приключи увертюрата и си дойдохме на думата.

Гримът. Гримира ме приятната дама с хубавото име Таня и при това много добре – свидетелите нека потвърдят. Тук ще “skip”-на малко от подробностите, но да си кажа, че много обичам да ме мазотят и цапотят, а аз да си принцесвам сред добра компания.

Изводът. Внимание: естроген! Той е виновен за всички типично женски пориви, които ни изпиват здравия разум и ни прави мъркащи грациозни създания, мислещи за разкрасяване и нови тоалети. След цялото дермоанализиране, комуникиране и гримиране, излязох от сградата с нов фасон и изтупано от праха самочувствие. Не мога да кажа на бялото – черно, въпреки, че съм голям скептик. В крайна сметка всяка жена има нужда да се чувства красива и привлекателна (колкото и да се правим на еманципантки и мъжки момичета). И това, което те кара да се усещаш жена, може да е само добро, пък било то в офиса на бранд за мултилевъл маркетинг!

~Tanya Fox

Ритъмът на мама

Ако си жена на малко над 30 и имаш дете, може би имаш представа за какво ще “говоря” сега.

Ставайки на 25, изведнъж го усетих:  далечен, непознат копнеж за нещо непожелавано дотогава. Бебе? Странно как тогава инстинктът се отключи някъде дълбоко в мен – насред работохолизма и липсата на всякакъв личен живот,  бегло напомни за себе си.

Четири години по-късно, намерила идеалния татко, в порива на най-всепоглъщащата страст, се случи чудото – наречено живот. Двете чертички бяха реалност и сякаш съществуването ми най-накрая издаде своя смисъл. Знаех ли в какво се забърквам тогава?

Роди се малко сладко бебе и започна денонощният маратон в ритъм 2/2.  Тази била цената, която плащаме на еволюцията за това, че ни е изправила на два крака – да раждаме напълно беззащитни малките си. И за да успее в тоя отчетлив и отговорен ритъм, мозъкът ми се превърна в часовник и придоби делфинския навик да спи само наполовина. Тялото ми заработи на високи обороти и продължава да ме изненадва с издръжливостта си. Най-интересното е, че постоянно се движа по ръба на възможностите си, а възможностите ми сякаш нямат край?! И все си мисля “край – повече не мога”, а на сутринта всичко започва отначало. Ако някой ми беше казал, че няма да спя нормално цели две години (и кой знае колко още), щях да му се изсмея… тогава.  Но сега вече знам. И ако ми беше казал също, че повече никога няма да разполагам напълно и изцяло със себе си, щях да го изгледам странно. Но сега вече съм убедена, че е така.

Защо тогава ставаме майки? Защо сме готови да зачертнем себе си в името на едно малко същество? Защо след като не спим, не ядем нормално и нямаме “грам” време за нищо различно, толкова жадуваме да ни наричат “мамо”?

Отговорът съвсем прост:

Because it’s so fuckin’ great! :)

~Tanya Fox

Ода за един парад

Пътувах си  в колата сутринта, на фона на монотонните гласове по радио “Хоризонт” и си зяпах пътя. Течеше мирна дискусия по повод на предстоящия трети, вече традиционен, гей парад. Заслушахме се, точно когато един чичко обясняваше  за непрекъснато ескалиращите искания на гейовете. Не бил проблемът в гей парадът, ами в това, че след него те ще пожелаят да правят още повече неща. Ще поискат да се женят, да създават семейства, да имат деца… А това, драги слушатели,  ”е много вредно”, цитирам дословно. Особено след като гейовете, за разлика от “нормалните” хора, вместо да живеят 75 години средно, си поживяват (в разврат) до не повече от 43 годишна възраст и тогава, просто умират. Те, също, разбирате ли, страдат от много и най-различни болести, особено от предаваните по полов път, имат непристойно поведение и прочее неща.

Наистина ли? Всички до един?

Сякаш хетеро-то не умират от СПИН и не правят безразборен секс, ама никак. Сякаш нямах едно време позната, която до 23 годишната си възраст беше спала с 67 човека без презерватив, защото мразеше да и “мирише на гума”. Сякаш не бе интелигентно момиче, завършващо някаква филология в Университета. Сякаш е единствената тя?

Когато потърсих информация за събитието в мрежата, попаднах да заглавия като “Спрете гей парада, опазете децата ни” и единственото друго заглавие: “25 организации скочиха срещу гей парада” (тук ми се иска да попитам онлайн медиите, абе вие толкова ли не можете да измислите едно различно заглавие, та само copy/paste практикувате?! Не, че ще ми отговорят. Егати скуката е в гугъл).

Във всичките тези десетки статии, копирани една от друга, прочетох едни и същи неща за апела на тези 25 НПО-та. А именно, да опазим децата си. От какво да ги опазим, все още недоумявам. От толерантността? От приемането на различните? От реалността?

Преди година и на маса, се получи спор с една “дама” – по нейно желание, разбира се – която заклеймяваше всичко гейско като пошло. Когато видя, че не сме настроени хомофобски като нея и в безсилието си да ни обори, истерично изкрещя: “Вие като родители трябва да възпитате детето си, да не стане педераст! А ако гледа такива паради, той може да стане!” Добре, мила, а това твоя работа ли е? Разбира се, че не е.

Още тогава се зачудих на родителите на тази двойка пингвини как ли са ги възпитавали и защо са им изпуснали края, та така да се изпедерастят накрая…? И те са виновни сигурно, защото не са се противопоставили на нашенския гей парад…

… Колкото и да го мисля, “мене никой ми не пречи”. Както и да го въртя в съзнанието си, възмущение не мога да усетя. Първо, защото като малка баба ми ми обясни, че това е просто природа, а аз и вярвам, и второ, защото познавам “такива” хора, че и си “отглеждам” момичешка двойка точно под носа ми.

Е, съжалявам, но никой не може да ме убеди, че е заразно, пошло, вредно или ужасно. Не ми пречи нито кой как се облича, нито кой с кого си ляга, нито пък ми дреме с коя част на тялото си прави секс. Мен ме вълнува човекът колко е човек. А те са хора, при това доста широкоскроени, интелигентни, талантливи, артистични. А дори не всички да са такива, какво от това – просто са обикновени хора като повечето от нас.

Ако този прословут гей парад е сексуално-показен, какво да кажем за показно-сексуалния клип на Галена, на който толкова се кефят всички чалга фенове в момента. И колко деца зяпайки силиконовия силует припяват: “тихо ми пази и стискай устни, стискай устни, захапи ги”. Не е кой знае какво за майките им, предполагам. А и това не е най-сексуано-показното произведение на пазара. В момента обаче, ме мързи да се сещам за по-хубав пример.

Странно ми е как тези 25 въпросни организации така се възмутиха от посланието на гей парада, а не се възмутиха от толкова други неща. Малко ли проблеми има в страната? Или що не се възмутиха от нещо по-мащабно, примерно от карнавала в Рио, да го премахнат, та да им е всичко наред. Но това им плакне окото, мисля аз (само дето няма да им кажа коя от тези три госпожици е била някога мъж ;) Ами сега?).

Ако някой страда от хомофобия, нека да внимава. Гейовете са навсякъде. Те са в офиса, в кафето, на улицата и изобщо – около нас. Те са там, защото ги има и са факт. А “прайдовете” им по света събират милиони участници и хетеросексуални поддръжници. И туристи! Само че, ние още не сме дорасли до там. И това “Love equality, embrace diversity!” (Обичай равенството, прегърни многообразието!) май за дълго ще остане непреведимо послание на географските ни ширини.

~Tanya Fox

Hello world!

Много исках да имам собствен блог, но не се чувствах достатъчно гениална, за да си направя такъв. Дълго време отлагах, защото дори не знаех какво точно искам да публикувам в него. За радост, осъзнах, че не е нужно да съм гениална, нито дори оригинална, а просто да пиша това, за което ми се пише. Малко плахо започвам с едно преводче и няколко чужди произведения, но ще добия смелост, да сме наясно. :)

Enjoy!

~Tanya Fox

Архив
Последни коментари