За кърменето мислех да поствам статии и други интересни материали, но в крайна сметка реших, че има доста обширна и полезна информация в блоговете на  Хедра и Бу, и няма смисъл и аз  ”барабар Петко с мъжете” да се мъча да правя нещо толкова задълбочено – просто няма да успея. Затова ще подходя съвсем скромничко :)

Моето кърмене започна през лятото на 2008 г., цели 17 часа след раждането на сина ми Александър.  Ако знаех всичко това, което уча в момента в курса за консултанти… по много различен начин щяха да протекат нещата и много по-рано щях да настоявам да се състои това толкова ценно събитие… Тогава ми беше по-важно как да протече раждането. Но! Въпреки че късно ми разрешиха да започна да го кърмя, той засука шампионски. Бях се подковала предварително с информация, но  имах и “каки” с дълъг кърмачески опит, към които се обръщах с въпроси по телефона и те много ми помогнаха в първия ми лакто-ден. По-нататък при всяка заплетена ситуация ми помагаше моят личен консултант ♥, на когото дължа толкова много – думите не са достатъчни, за да изкажа благодарността си за цялата подкрепа и ценна информация през цялото време, дори и в този момент! Няма да споменавам името и, само ще погледна към линкчето в първия абзац ;)

Въпреки че минаха почти 2 години от онзи мой майчински втори-първи ден, спомням си топлото чувство, което ме заля и инстинктът, който ми казваше какво точно да направя поставяйки бебето на гърда. Природата е велика и си знае работата, стига човек да има уши да я “слуша”.

Моето порастнало момче  е говорещо кърмаче и вървим към отбиването бавно и постепенно. Почти предвкусвам моментът, в който ще бъдем изцяло два отделни индивида и свободата, която ще имам, но същевременно ми е толкова носталгично и знам, че този контакт ще ми липсва някога и то много. Е, поне  спомените остават… и снимките… и ползите :)