Един женски ден

Уговорката. По(д)канена от приятелка, отидох в офиса на известен козметичен бранд за дермоанализ. Беше ми интересно да разбера на какво дередже е кожата ми с оглед преклонната възраст и продължителния ми стаж в кърменето. Бонусът “безплатно гримиране”, беше също добра зарибявка, така че с чиста съвест се поддадох.

Отидох в уречения час и сварих на едно място няколко десетки женки, които си хортуваха приятно и сегиз-тогиз се мажеха с някое кремче или се пръскаха взаимно с някой нов парфюм, кимайки одобрително.

На мен ми дай да темерутствам. Темерутствам си направо чудесно. Отделно – не съм никакъв фен на козметичната индустрия и на типично женските зарибявки… Чак да се зачуди човек какво точно съм си мислела пристъпвайки офисния праг. Само че в този ден, в уречения час – при тази гледка, в това женско царство, сякаш си отидох точно на мястото.

Дермоанализът. Беше кратък и наполовина оптимистичен. Кожата ми е с добра еластичност и с чудесно овлажняване, но пък омазняването и е равно на 0 (нула, zero, null, sıfır). Е, как да се зарадва човек на откритието, че кожата му практически не се храни? Хубавото в случая е, че компютърът съвсем услужливо ти изплюва листче с картинка на подходящите за теб продукти. Листчето бе разгледано, обсъдено, сгънато на четири и поставено в малкото джобче на дамската ми чанта. Продуктите – грижливо сортирани в wishlist-a ми с “неща-за-които-все-някога-ще-се-навия-да-дам-пари”.

Лекцията. Насред цялата козметична идилия една приятна госпожа наддаде глас подканвайки за започващата лекция, въвеждаща желаещите в дебрите на мрежовия маркетинг. Присъединих се. Лекцията няма да я преразказвам – едно, че ме мързи и второ – нека се чудят потенциалните бъдещи консултанти. И друг път съм присъствала на такива мероприятия и ми беше ясно накъде ще духа вятъра. Затова леко скептично и незабележимо, се съсредоточих да наблюдавам лекторите и присъстващите за евентуални интересни реакции. Общо взето си мина както трябва – имаше щипка закачки, няколко лъжчки шеги и шепа аплаузи в ключовите моменти. И въпреки че ми се разкриваше един чудесен свят, накрая малко се поуморих. За радост, точно тогава приключи увертюрата и си дойдохме на думата.

Гримът. Гримира ме приятната дама с хубавото име Таня и при това много добре – свидетелите нека потвърдят. Тук ще “skip”-на малко от подробностите, но да си кажа, че много обичам да ме мазотят и цапотят, а аз да си принцесвам сред добра компания.

Изводът. Внимание: естроген! Той е виновен за всички типично женски пориви, които ни изпиват здравия разум и ни прави мъркащи грациозни създания, мислещи за разкрасяване и нови тоалети. След цялото дермоанализиране, комуникиране и гримиране, излязох от сградата с нов фасон и изтупано от праха самочувствие. Не мога да кажа на бялото – черно, въпреки, че съм голям скептик. В крайна сметка всяка жена има нужда да се чувства красива и привлекателна (колкото и да се правим на еманципантки и мъжки момичета). И това, което те кара да се усещаш жена, може да е само добро, пък било то в офиса на бранд за мултилевъл маркетинг!

~Tanya Fox

Напишете коментар

Архив
Последни коментари