Миг

Постой така. В очите ти живеят
открехнатите бездни на нощта.
В очите ти съзвездията греят
и сливат се мигът и вечността.

Постой така, задъхана и топла!
Светът е в нас като заченат плод.
И радостта несещана е вопъл,
животът – сладка смърт, смъртта – живот.

Постой така, отдадена и властна!
Светът е в нас – дълбок, не писан стих.
О, толкова е странно и прекрасно,
че в Бога-господа повярвал бих.

Но няма Бог – незнайна безконечност
потапя всичко в безконечен мрак.
И тоя миг, бездънен като вечност,
и вечност да е, ще отмине пак.

И ние с тебе също ще отминем.
Като далечни утринни мъгли
ще се стопим под небесата сини
и все едно, че тук не сме били.

/Добри Жотев/

Напишете коментар

Архив
Последни коментари