Archive for June, 2010

Елена

Когато разглеждаше старите снимки, Елена си спомняше моментите, които бяха отпечатани на тях. Много обичаше това – беше го превърнала в ритуал. Всеки път щом се върнеше в къщата на родителите си, чакаше удобния момент, в който ще остане сама. Сядаше на стария диван, наливаше си чаша бъбрън, запалваше една от цигарите на майка си, и се зарейваше из старите спомени. Разгръщаше бавно страниците на албума и се взираше в снимките. Съзерцаваше всяка по няколко минути и се мъчеше да си припомни каква беше тогава.

Най-любимите й снимки бяха от детството – хубавото детство на едно необикновено момиче. Червенокосо, хванато на две опашки, а на тях – големи панделки. Като дете, тя наистина си мислеше, че е необикновена. Майка й често й казваше: “под щастлива звезда си родена”. А кой съвсем обикновен човек можеше да се похвали с раждане под щастлива звезда?

Вдиша дълбоко дима от цигарата и запрелиства. Сега страниците показваха снимките й от пубертета. Можеше да се каже, че бе имала едно напълно нормално тийнейджърство – с нормална доза забавления, съвсем нормална доза бунт (достатъчно нормална доза самовглъбяване) и още по-нормална доза влюбвания – по едно на всеки месец.

Разгледа една от снимките от гимназията –  под нея пишеше: “осми клас първа година, подготве”. С цяла “банда” съученички позираха усмихнати, на стълбите в двора на училището. Какви прически, какъв “стайлинг”. Усмихна се криво – какво облекчение, че вече нямаше начин да се облече така.

В подгответо тя беше добродушна тийнейджърка – усмихната, уязвима и търсеща себе си. Меланхолията я удряше често, но обичаше тези свои “сини” периоди. Имаше си личен дневник и вписваше в него дните си, описваше дори най-съкровените си мисли, доверяваше му се и съвсем клиширано го наричаше “скъпи дневнико”. Понякога имаше подозренията, че майка й го чете тайно, но като се има предвид определението “тайно” – никога не бе сигурна в това.

Реейки се в спомените си, видя и онова момче Радо. Радо беше братовчед на една от приятелките й, и може би една от първите й любови. Той беше висок, готин, и определено в погледа му имаше искри. Как беше лапнала по него тогава! Още в шести клас тайно се надяваше да му стане гадже. Дори му разкри чувствата си в един пролетен ден – точно на първи април. Но той предпочете друга… естествено, нали тя беше по-хубава от Елена, или по-точно – самата Елена смяташе така.

Телефонът звънна и тя разтърси глава, за да се отръска от тези отминали чувства. Един, два, три, четири… – отброяваше отчетливия звук. След осмия звън, телефонът замря.

Беше рожденият и ден, годината – 1992. Не, може би беше предишната, или пък – следващата? Все едно. Тогава покани цялата тайфа на купон у дома. Покани и Радо. Купонът се очертаваше обещаващ. Тя – рожденичка… какво по-хубаво от това да си главната героиня на вечерта? Така се и беше получило. Когато дойде ред на блусовете, лампите бяха романтично угасени и всеки танцуваше в тъмното със своя избранник. Тя бе избрана от Радо. В тъмното, имаше куража да опре глава в рамото му и затворила очи, се наслаждавше  на тази висша интимност. А той наистина ли прокарваше ръка по гърба й? Не, не можеше да си въобразява това. Блусът продължаваше да звучи и след като свърши първия, те танцуваха на следващия и на по-следващия – също. Не можеше да си спомни колко време продължи това. Накрая, когато всички се разотидоха, дълго си мисли за Радо и поруменяваше всеки път, когато отново и отново си прехвърляше на ум вечерта.

На другия ден в гимназията беше тежко. Първият час мина в очакване, междучасието след него също, но без особен резултат – така и не го видя. Вторият час беше изпълнен с надежда. Третият вече беше безкраен. Когато накрая дойде голямото междучасие, Елена излезе с приятелките си навън, стискаща в юмруци вледенените си пръсти. Минутите течаха бавно, а Радо така или иначе го нямаше. Едва чуваше брътвежите на съученичките си и вяло се опитваше да бъде част от разговора им. Унило поглеждаше към входната врата, но уви, все други ученици се появяваха и излизаха през нея.

Накрая го видя. Така силно чаканият обект излезе със своя приятел и небрежно стигна до нея. Каза и съвсем обикновено “здрасти” и продължи все едно не я беше видял. Сякаш не беше танцувал цяла вечер с нея, и все едно, че не беше прокарвал пръсти по гърба и в тъмната стая, изпълнена с блус…

- Пак ли си се ровиш в старите снимки? – гласът внезапно я върна в реалността. Нона – сестра й, беше влязла незабелязано и стоеше облегната на вратата – По дяволите, защо не вдигаш телефона? Търсихме те навсякъде! Хайде, Радо ни чака в колата.

~Tanya Fox

Как напълно да разрушите брака си

 

Необходими неща:
  • гняв
  • язвителност
  • себелюбие
  • его
  • гордост
  • обида
  • фокусиране върху себе си

Степен на трудност: Лесно

Инструкции

Стъпка 1

Преди всичко, мислете за себе си. Важно е да помните това през цялото време. Вие сте най-важният човек, никой друг не е. Не и децата и със сигурност, не и вашият(та) съпруг(а). Запомнете – на първо място сте ВИЕ!

Стъпка 2

Не си правете труда да обсъждате разни неща. Когато сте и двамата у дома, просто забравете за говоренето и вижте накъде ще отидат нещата. И без това в края на деня има толкова много за вършене  - нямате време за разговори. Вашият(та) съпруг(а) така или иначе не слуша когато говорите, така че не си губете времето с това. Ако усещате, че е необходимо, не забравяйте да сведете говоренето до минимум, не гледайте към съпруга(та) си и не спирайте да вършите каквото и да сте започнали преди това.

Стъпка 3

Направете така, че да прекарвате много време с колеги, приятели и съседи. С всеки друг, освен вашият(та) съпруг(а). Планувайте “бягства” –  през уикендите, по празници и през ваканциите – с приятели, или поне ги водете на семейните си  почивки с вас.

Стъпка 4

Една много важна стъпка за разрушаването на бракa ви е да имате поне един или двама БЛИЗКИ приятели от другия пол. Няма нищо лошо в това и вашият(та) съпруг(а) не трябва да има никакво мнение по този въпрос, ВИЕ избирате с кого да дружите, а не вашият(та) съпруг(а).

Стъпка 5

Дръжте отделно парите си!!! Това също е важно. Неговите и Нейните – ОТДЕЛНО. И по възможност пазете финансовите си дела скрити, вашият(та) съпруг(а) не трябва да има никаква идея какво правите парите си.

Стъпка 6

Споровете са здравословни. Няколко на ден биха били чудесни, най-добре е да включите викове и крещене. Ако настъпи и физическо насилие, това значително ще ускори постигането на крайния резултат.

Стъпка 7

Всеки път когато вашият(та) съпруг(а) се издъни или ви  излъже, или за всяко негово(нейно) прегрешение, не забравяйте да информирате децата. Нека да знаят всички подробности от това как вашият(та) съпруг(а) е загубеняк. Все пак, децата ви заслужават да знаят истината за него(нея).

Стъпка 8

За да разрушите брака си, е много важно да спите в отделни стаи. Ако не е възможно, трябва поне да спите на отделни легла. Това е задължителна стъпка в процеса. Ако го намирате за трудно, просто изчакайте до следващия скандал и направете промяната – ще бъде лесно тогава.

Стъпка 9

Трябва постоянно да припомняте на съпруга(та) си неговите(нейните) грешки и прегрешения. Никога не трябва да ги забравяте и не бива да позволявате на вашият(та) съпруг(а) да ги забрави също.

Стъпка 10

Напомнайте си колко по-хубав живот бихте имали ако нямахте този товар, който все ви дърпа надолу. Колко хубав би бил животът ви ако можехте просто да се отървете от вашият(та) съпруг(а). Трябва да визуализирате ежедневно това.

Стъпка 11

По възможност, всеки ден гледайте сапунени сериали, романтични филми и би било от помощ, да четете евтини любовни романи. Това са истински любовници! А не вашият съпруг!!! Четете възможно най-много, библиотеките са пълни с такива.

Стъпка 12

Не забравяйте често да се заяждате, да критикувате и да се присмивате на вашият(та) съпруг(а). Особено ползотворно е да го правите пред приятели, роднини или непознати.

Успех!

___
http://www.ehow.com/how_5138031_completely-ruin-marriage.html

~Tanya Fox

Рецепта за щастлив брак

1 чаша уважение
2 чаши похвали
1 разумен бюджет
2 чаши старателно прикрити комплименти
2 чаши човечност и доброта
1 галон търпение
1 халба тактичност
няколко шепи сътрудничество
3 чаени лъжици чист екстракт от “Извинявай”
деца (повече или по-малко – за вкус)
1 чаша окуражаване
1 голямо или няколко малки хобита
1 чаша слепота за грешките на другия
1 супена лъжица благоволение
1 малка щипка сродяване*
3 супени лъжици увереност
1 чаша доволство

Подправете с чести порции забавление и поръсете с хубави спомени. Размесете добре и отстранете всяко зрънце ревност, лош характер или критицизъм. Подсладете с големи количества любов и поддържайте топло на стабилен огън от преданост. Поднасяйте ежедневно с щедра помощ. Никога не сервирайте със студено рамо**  или с парлив език.

~Неизвестен автор

___
*1 small pinch of in-laws
**cold shoulder = disrespect

Един женски ден

Уговорката. По(д)канена от приятелка, отидох в офиса на известен козметичен бранд за дермоанализ. Беше ми интересно да разбера на какво дередже е кожата ми с оглед преклонната възраст и продължителния ми стаж в кърменето. Бонусът “безплатно гримиране”, беше също добра зарибявка, така че с чиста съвест се поддадох.

Отидох в уречения час и сварих на едно място няколко десетки женки, които си хортуваха приятно и сегиз-тогиз се мажеха с някое кремче или се пръскаха взаимно с някой нов парфюм, кимайки одобрително.

На мен ми дай да темерутствам. Темерутствам си направо чудесно. Отделно – не съм никакъв фен на козметичната индустрия и на типично женските зарибявки… Чак да се зачуди човек какво точно съм си мислела пристъпвайки офисния праг. Само че в този ден, в уречения час – при тази гледка, в това женско царство, сякаш си отидох точно на мястото.

Дермоанализът. Беше кратък и наполовина оптимистичен. Кожата ми е с добра еластичност и с чудесно овлажняване, но пък омазняването и е равно на 0 (нула, zero, null, sıfır). Е, как да се зарадва човек на откритието, че кожата му практически не се храни? Хубавото в случая е, че компютърът съвсем услужливо ти изплюва листче с картинка на подходящите за теб продукти. Листчето бе разгледано, обсъдено, сгънато на четири и поставено в малкото джобче на дамската ми чанта. Продуктите – грижливо сортирани в wishlist-a ми с “неща-за-които-все-някога-ще-се-навия-да-дам-пари”.

Лекцията. Насред цялата козметична идилия една приятна госпожа наддаде глас подканвайки за започващата лекция, въвеждаща желаещите в дебрите на мрежовия маркетинг. Присъединих се. Лекцията няма да я преразказвам – едно, че ме мързи и второ – нека се чудят потенциалните бъдещи консултанти. И друг път съм присъствала на такива мероприятия и ми беше ясно накъде ще духа вятъра. Затова леко скептично и незабележимо, се съсредоточих да наблюдавам лекторите и присъстващите за евентуални интересни реакции. Общо взето си мина както трябва – имаше щипка закачки, няколко лъжчки шеги и шепа аплаузи в ключовите моменти. И въпреки че ми се разкриваше един чудесен свят, накрая малко се поуморих. За радост, точно тогава приключи увертюрата и си дойдохме на думата.

Гримът. Гримира ме приятната дама с хубавото име Таня и при това много добре – свидетелите нека потвърдят. Тук ще “skip”-на малко от подробностите, но да си кажа, че много обичам да ме мазотят и цапотят, а аз да си принцесвам сред добра компания.

Изводът. Внимание: естроген! Той е виновен за всички типично женски пориви, които ни изпиват здравия разум и ни прави мъркащи грациозни създания, мислещи за разкрасяване и нови тоалети. След цялото дермоанализиране, комуникиране и гримиране, излязох от сградата с нов фасон и изтупано от праха самочувствие. Не мога да кажа на бялото – черно, въпреки, че съм голям скептик. В крайна сметка всяка жена има нужда да се чувства красива и привлекателна (колкото и да се правим на еманципантки и мъжки момичета). И това, което те кара да се усещаш жена, може да е само добро, пък било то в офиса на бранд за мултилевъл маркетинг!

~Tanya Fox

Ритъмът на мама

Ако си жена на малко над 30 и имаш дете, може би имаш представа за какво ще “говоря” сега.

Ставайки на 25, изведнъж го усетих:  далечен, непознат копнеж за нещо непожелавано дотогава. Бебе? Странно как тогава инстинктът се отключи някъде дълбоко в мен – насред работохолизма и липсата на всякакъв личен живот,  бегло напомни за себе си.

Четири години по-късно, намерила идеалния татко, в порива на най-всепоглъщащата страст, се случи чудото – наречено живот. Двете чертички бяха реалност и сякаш съществуването ми най-накрая издаде своя смисъл. Знаех ли в какво се забърквам тогава?

Роди се малко сладко бебе и започна денонощният маратон в ритъм 2/2.  Тази била цената, която плащаме на еволюцията за това, че ни е изправила на два крака – да раждаме напълно беззащитни малките си. И за да успее в тоя отчетлив и отговорен ритъм, мозъкът ми се превърна в часовник и придоби делфинския навик да спи само наполовина. Тялото ми заработи на високи обороти и продължава да ме изненадва с издръжливостта си. Най-интересното е, че постоянно се движа по ръба на възможностите си, а възможностите ми сякаш нямат край?! И все си мисля “край – повече не мога”, а на сутринта всичко започва отначало. Ако някой ми беше казал, че няма да спя нормално цели две години (и кой знае колко още), щях да му се изсмея… тогава.  Но сега вече знам. И ако ми беше казал също, че повече никога няма да разполагам напълно и изцяло със себе си, щях да го изгледам странно. Но сега вече съм убедена, че е така.

Защо тогава ставаме майки? Защо сме готови да зачертнем себе си в името на едно малко същество? Защо след като не спим, не ядем нормално и нямаме “грам” време за нищо различно, толкова жадуваме да ни наричат “мамо”?

Отговорът съвсем прост:

Because it’s so fuckin’ great! :)

~Tanya Fox

Палачинките!

Публикувам тук една рецепта за най-вкусните палачинки. Ако не го направя сега – има риск след няколко седмици отново да сърфирам, в търсене на списъка от съставки, из разните му форуми.

Давам шестица на съставителя на рецептата, както и на себе си като изпълнител ;) Ето я и нея:

250 гр. брашно
0,5 литра прясно мляко (може да се замести наполовина с вода)
3 големи или 4 малки яйца
2 щипки сол;
1 супена лъжица пудра захар;
1 прах ванилия;
1 супена лъжица олио;
20 грама разтопено масло.


Приготовление:

Брашното се слага в дълбок съд. Прави се кладенче и в него се изсипват яйцата, разбити като за омлет (или едно по едно). Сипва се бавно половината мляко, бие се 2-3 минути, за да се получи гладка смес.

Прибавя се солта, олиото, разтопеното масло, пудрата захар и ванилията. Изсипва се втората половина от млякото. Похлупва се сместа и стои половин час на стайна температура преди пърженето.

Ако искаме да направим много фини палачинки, предварително разбиваме белтъците на сняг. Палачинките могат да се направят и само с вода – тогава стават много леки, но не чак толкова вкусни. Ако са само с мляко, стават по-дебели и плътни.

Мазнината се добавя в тестото, за да не залепват после при пърженето в тигана. Пържат се на слаб огън и после се поръсват с пудра захар.

Могат да се направят и други две плънки, освен онези, които са ни известни:

І – слага се конфитюр, залят с ликьор;

ІІ – 4 настъргани ябълки, 1 с. л. пудра захар, 0,5 к. л. канела, 20 г масло, сок от портокал и лимон и всичко това се задушава.

_____

Аз ги направих за солена плънка, така че пропуснах елемента с пудрата захар като цяло. Получи се вкусно! Може да пробвате… Веднага :)

~Tanya Fox

Ода за един парад

Пътувах си  в колата сутринта, на фона на монотонните гласове по радио “Хоризонт” и си зяпах пътя. Течеше мирна дискусия по повод на предстоящия трети, вече традиционен, гей парад. Заслушахме се, точно когато един чичко обясняваше  за непрекъснато ескалиращите искания на гейовете. Не бил проблемът в гей парадът, ами в това, че след него те ще пожелаят да правят още повече неща. Ще поискат да се женят, да създават семейства, да имат деца… А това, драги слушатели,  ”е много вредно”, цитирам дословно. Особено след като гейовете, за разлика от “нормалните” хора, вместо да живеят 75 години средно, си поживяват (в разврат) до не повече от 43 годишна възраст и тогава, просто умират. Те, също, разбирате ли, страдат от много и най-различни болести, особено от предаваните по полов път, имат непристойно поведение и прочее неща.

Наистина ли? Всички до един?

Сякаш хетеро-то не умират от СПИН и не правят безразборен секс, ама никак. Сякаш нямах едно време позната, която до 23 годишната си възраст беше спала с 67 човека без презерватив, защото мразеше да и “мирише на гума”. Сякаш не бе интелигентно момиче, завършващо някаква филология в Университета. Сякаш е единствената тя?

Когато потърсих информация за събитието в мрежата, попаднах да заглавия като “Спрете гей парада, опазете децата ни” и единственото друго заглавие: “25 организации скочиха срещу гей парада” (тук ми се иска да попитам онлайн медиите, абе вие толкова ли не можете да измислите едно различно заглавие, та само copy/paste практикувате?! Не, че ще ми отговорят. Егати скуката е в гугъл).

Във всичките тези десетки статии, копирани една от друга, прочетох едни и същи неща за апела на тези 25 НПО-та. А именно, да опазим децата си. От какво да ги опазим, все още недоумявам. От толерантността? От приемането на различните? От реалността?

Преди година и на маса, се получи спор с една “дама” – по нейно желание, разбира се – която заклеймяваше всичко гейско като пошло. Когато видя, че не сме настроени хомофобски като нея и в безсилието си да ни обори, истерично изкрещя: “Вие като родители трябва да възпитате детето си, да не стане педераст! А ако гледа такива паради, той може да стане!” Добре, мила, а това твоя работа ли е? Разбира се, че не е.

Още тогава се зачудих на родителите на тази двойка пингвини как ли са ги възпитавали и защо са им изпуснали края, та така да се изпедерастят накрая…? И те са виновни сигурно, защото не са се противопоставили на нашенския гей парад…

… Колкото и да го мисля, “мене никой ми не пречи”. Както и да го въртя в съзнанието си, възмущение не мога да усетя. Първо, защото като малка баба ми ми обясни, че това е просто природа, а аз и вярвам, и второ, защото познавам “такива” хора, че и си “отглеждам” момичешка двойка точно под носа ми.

Е, съжалявам, но никой не може да ме убеди, че е заразно, пошло, вредно или ужасно. Не ми пречи нито кой как се облича, нито кой с кого си ляга, нито пък ми дреме с коя част на тялото си прави секс. Мен ме вълнува човекът колко е човек. А те са хора, при това доста широкоскроени, интелигентни, талантливи, артистични. А дори не всички да са такива, какво от това – просто са обикновени хора като повечето от нас.

Ако този прословут гей парад е сексуално-показен, какво да кажем за показно-сексуалния клип на Галена, на който толкова се кефят всички чалга фенове в момента. И колко деца зяпайки силиконовия силует припяват: “тихо ми пази и стискай устни, стискай устни, захапи ги”. Не е кой знае какво за майките им, предполагам. А и това не е най-сексуано-показното произведение на пазара. В момента обаче, ме мързи да се сещам за по-хубав пример.

Странно ми е как тези 25 въпросни организации така се възмутиха от посланието на гей парада, а не се възмутиха от толкова други неща. Малко ли проблеми има в страната? Или що не се възмутиха от нещо по-мащабно, примерно от карнавала в Рио, да го премахнат, та да им е всичко наред. Но това им плакне окото, мисля аз (само дето няма да им кажа коя от тези три госпожици е била някога мъж ;) Ами сега?).

Ако някой страда от хомофобия, нека да внимава. Гейовете са навсякъде. Те са в офиса, в кафето, на улицата и изобщо – около нас. Те са там, защото ги има и са факт. А “прайдовете” им по света събират милиони участници и хетеросексуални поддръжници. И туристи! Само че, ние още не сме дорасли до там. И това “Love equality, embrace diversity!” (Обичай равенството, прегърни многообразието!) май за дълго ще остане непреведимо послание на географските ни ширини.

~Tanya Fox

Миг

Постой така. В очите ти живеят
открехнатите бездни на нощта.
В очите ти съзвездията греят
и сливат се мигът и вечността.

Постой така, задъхана и топла!
Светът е в нас като заченат плод.
И радостта несещана е вопъл,
животът – сладка смърт, смъртта – живот.

Постой така, отдадена и властна!
Светът е в нас – дълбок, не писан стих.
О, толкова е странно и прекрасно,
че в Бога-господа повярвал бих.

Но няма Бог – незнайна безконечност
потапя всичко в безконечен мрак.
И тоя миг, бездънен като вечност,
и вечност да е, ще отмине пак.

И ние с тебе също ще отминем.
Като далечни утринни мъгли
ще се стопим под небесата сини
и все едно, че тук не сме били.

/Добри Жотев/

Бягство

Когато вече ти не съществуваш,
когато си привидно изгорял
в душата ми – от болка и преструване,
когато си и глух, и ням
за поривите на сърцето биещo
в изпепеляващата самота,
след болката и след обидите
вървя към теб – безгрешна и добра…
Вървя.
И погледи, свистящи от омраза,
издъхват от една искра,
лежаща на паветата – подпалена,
потъпкана от моите крака.
Вървя…
Навлякла друго име,
други мисли -
от обич, от омраза ли скована,
дори самата аз не знам.
Разискря се в душата ми пожарът
със толкова неистов плам…
Вървя…
И болката -
пия на дози -
малки чашки кафе.
Погледът ми е бодил на роза -
хем тъмнее, хем боде…
И пак вървя.
За къде… не зная.
Вървя, убивам и самата мра…
Аз всъщност винаги съм бягала
от принудителната самота.

/Петя Хантова/

Превъплъщение

По неравен път днес съм поела -
стискам здраво юздата на времето.
Аз съм новата Рея-Кибела
и люлея се бясно на стремето.
Тръпне нейното тяло във моето,
а ръцете ми – сякаш са нейните.
И пияна от грешки, завоите
правят пътя ми прав ненадейно.
Аз съм нощна богиня, която
търси с пръсти парлива наслада.
Моят поглед със орлово ято
търси мъст и не се предава.
Тъмна смърт във косите си вплела,
аз заставам пред теб мълчаливо…
Аз съм твоята Рея-Кибела
и ще бъда от смърт по-горчива.

/Петя Хантова/

Архив
Последни коментари